този блог се премести на адрес:
www.theulaularepublic.blogspot.com

obojavam da sedia do otvorenia
prozorec prez noshta po vreme na leten dyjd, da e tumno i da slusham jazz
pieiki vino... i mnogo drugi obicham da peia pod dusha obicham mechtite si

Възможно ли е, възможно ли е да правим нещи, а да се окаже, че сме в някаква игра. Просто герои без мнение и претенции, нещо нечувано, невиждано, абсолютна мистерия, а помним ли ние кои сме? За какво сме тук и какво целим или просто сме ...

Понякога светът ви пропада за минути, а вие се чудите защо въобще. Защо винаги, когато правите нещо то пропада и си го мислите да, наистина. Но когато това не се случва няколко месеца или година, ами няколко години постоянно започвате да...

       Постоянно сме под напрежение, постоянно жертваме личното си време и пространство в името на работата. Спим по 8 после по 6 по 4, 3, 2 часа докато не разберем че кафе-автомата е най-добрият ни приятел. Превръщаме се в асоциални роб...

Това не е пиеса! Започвам така въведението, за да предупредя че това не е обичайната пиеса с актьори, в която всички играят някакви роли. моноспектакъл разказващ за душевността на всеки един от нас, за тайните И най-вече за едно място, м...

Или как да разнообразите вечерта, ако някога съвсем случайно ви остане свободно време, за да мислите за това... честно казано това никак не е трудно, защото София е един град, който освен боклук в излишък и претъпкан градски транспорт с ...

Може би не бихте разбрали този разказ, може би ще ви се стори твърде банален или пък суров. Но най-вече ще си проличи колко мазохистичен човек съм.
       Знаете ли, обожавам есента. Толкова е красива и в същото време кратка, а понякога...

Или един разказ за безвъзвратно изгубената реалност в бездната на ирреалното. Понякога изходът не означава просто край на нещо, а изцяло ново начало. И да и не anywhere, някои биха разбрали, но повечето ще останат заблудени изцяло окован...

За самотата или не, да говоря за нея е като да говоря за живота и смъртта, а бих ли бил способен?... Самотата е най-близкия приятел и също така палач. И точно когато си мислим че сме намерили някои се оказва че всеки път грешим все повеч...

Или когато си мислим за света, в който живеем и неговите допирни точки с реалността. За това кого обичаме и кой обича нас, за общото и личното, за мечтите преливащи в сън и обратното, за всичко, което ни изгражда като личности, забъркано...