Постоянно сме под напрежение, постоянно жертваме личното си време и пространство в името на работата. Спим по 8 после по 6 по 4, 3, 2 часа докато не разберем че кафе-автомата е най-добрият ни приятел. Превръщаме се в асоциални роботи, но с каква цел? ... На края разбираме, че повече сме изгубили, от колкото спечелили, но може би наистина си е струвало цялото това упражнение, за да осъзнаем, че да си в хармония със средата в която живееш е екзистенциално важно. Дали отговора на толкова много въпроси не се крие в овладяване на стреса? А вие как се справяте с него?...

       Не е нужно да медитирате точно по 7 минути и 34 секунди дневно, нито да ходите на йога или нещо още по банално. Ами ако го съчетаете с нещо всекидневно? Не, не ви карам да лъскате пода или да миете прозорците през февруари, ами да напазарувате и да сготвите и сега ще кажете, че не можете да готвите или нямате време, но това си е една фобия адресирана към кухнята. В днешно време кухнята все повече е място, което присъства повече като декор към традиционната концепция за дома. Никак няма да е лошо да избършете прахта от печката даже ще ви бъде доста забавно. И марш към магазина директно, чухте ли?

       Пазаруването може да бъде доста разтоварващо, стига да го практикувате в някакъв определен ред и в никакъв случай хаотично. Приберете се един ден, по-рано от работа и по пътя си мислете за нещо, което не можете да готвите и си въобразете поне за момент, че можете. Изберете някой от по-големите магазини, защото именно пространството е решаващо за това как ще се чувствате там. Малките квартални бакалии са потресаващо изнервящи да не говорим за ордите от хора които се струпват там, а след цяла седмица усилена работа последното нещо което искате да видите пред очите си са хора наредени на опашка за кренвирши от по 4,35 лв. Килото, за това кръгом обратно към хипермаркета.

       Когато влизате вътре си мислете нещо хубаво и си въобразете че сте сами в целия магазин. Ако имате някакъв плейър още по добре. Може да си пуснете примерно Мадона и не пропускайте да изпеете Like a virgin покрай бананите, през цялото време си представяйте че танцувате това никак не е трудно, ако игнорирате околните чието възмущение трябва да приемете със възторг. Преминавайки покрай месото с някоя балетна стъпка от “Лебедово езеро” все пак не забравяйте да вземете нужните ви продукти за вашия кулинарен парад, но в никакъв случай не си мислете предварително какво ви трябва.

       Направете пазаруването като желана част от вашето ежедневие. Усмихвайте се колкото може повече и го правете искрено независимо как се чувствате, потопете се в този невъобразим екстаз. Танцувайте пейте пазарувайте,пазарувайте... На края изпейте на касиерката нещо като...erotic erotic put your hands all over my body erotic erotic… и докато се съвзема усмихнете й се и й пожелайте приятен ден, ако чувствате, че това е щастливият ви ден може и да я нацелувате. Ей да не забравите и управителя и охраната... и така бегом към кухнята вашият храм на славата или на обречените, все още е рано да се каже.

       След като влезете в кухнята и проверите дали във хладилника не се спотайва мумия значи всичко е наред и може да започнем да готвим. Избягайте от квадратното си настроение, хванете го и го направете възходяща спирала, по която вашата аура да изпълва цялата кухня със щастие плодородие и благоденствие, даже кухнята има душа и не заставайте под абсорбатора аурата ви няма да избяга. В процеса на заниманието ще усетите че стреса е отдавна забравен и сте изпълнени с енергия. Изключително препоръчително е да се готви с любов, насочете цялата си любов към това, което ще сготвите, защото дори личните ни чувства се отразяват на храната, която готвим. Винаги си внушавайте, че вие може да готвите и никога не се предавайте по средата. Ще осъзнаете, че да сготвите неща като ябълков щрудел с ванилов сос или сладолед с джинджифил е като детска игра само трябва да повярвате, че можете. Никога не трябва четете готварски книги те само убиват егото в нас и ни тласкат все повече и повече към роботизацията и деструктивните мисли за света. Всичко което правите трябва да прелива от любов и да танцувате и да пеете, по този начин ще изкарате отрицателната си енергия извън вас ,а от там и храната, която готвите ще бъде по вкусна.

       В никакъв случай не яжте това, което сте сготвили а поканете някой, който много искате да видите и го нахранете като го гледате задоволително. От хвалебствията, които неимоверно ще потекат към вас като река ще изпитате едно върховно чувство на наслада и облекчение че сте се избавили от стреса. Но това не е всичко освен починали и успокоени вие ще се сдобиете с уникално преживяване в магазина и много вкусен щрудел. И не забравяйте да готвите с любов иначе въобще не се захващайте. След целия този карнавал може да си вземете гореща вана на свещи с чаша коняк, а ако щрудела е бил наистина сполучлив може и да не сте сами във ваната.

 

много ми хареса плътската ти плътна любов към кулинарията. Обаче аз толкова НЕ мога да готвя, чееее... Всъщност, мога, но не обичам. Мога да правя спагети /обаче не ги ям/, мога да правя разкошни салати - те са единственото, което готвя с удоволствие. Ама да правя щрудели! Или мусака... иначе я харесвам, де.