Възможно ли е, възможно ли е да правим нещи, а да се окаже, че сме в някаква игра. Просто герои без мнение и претенции, нещо нечувано, невиждано, абсолютна мистерия, а помним ли ние кои сме? За какво сме тук и какво целим или просто сме забравили, погълнати от градското опиянение и цялото това лицемерие...Същински сюрреализъм в едно друго измерение. А изход? Вие луди ли сте? Ние сме просто заложници на статуквото и не можем да избягаме, докато някой не го счупи. Да го счупи , статуквото, като кристална чаша, със същият звук, но не! Това няма да стане, ами сега? Ще попитате вие, винаги има решение, важно е и желание да има. Но на къде бягаме и от какво? Може би един вечен въпрос, но не и празни думи.

Просто сме в тъмна заблуда, и докато се осъзнаем дори сме забравили себе си. Като едни роботи, които изпълняват служебните си задачи, но не си спомнят какво ги кара да бъдат живи, защото всичко човешко в тях отдавна е умряло. Едно време бяхме нормални, хора, които имаха чувства, интересуваха се от живота на другите в границите на нормалното и най-важното, можеха да чувстват. Сега светът е различен, сякаш подкарали големия Т.И.Р. На пета скорост вече се интересуваме от съвсем тривиални неща. Как беше последното парти на световно неизвестен за повечето българи DJ...

Може би е време да спрем и да се замислим. Кои сме и защо съществуваме. Да спрем да изживяваме живота си като порция пържени картофки, да спрем да друсаме и да мислим с кого да се наебем, защото това едва ли е най-важното. То просто се случва и не бива да отделяме толкова много време :) Единствено самотата е неизлечима и в същото време най-лесният случай в сферата на психологията. Просто събирате двама пациента на едно място... Но едва ли е това целта. Защото целта е никога да не се намери отговор, да останем заложници на тази въртележка, от която не се знае кой има полза може и да сме всичките, просто заблудени и щастливи, че какво ни трябва повече...

Не мразете играчите - мразете Играта!

dadide го каза!
иначе, а ако вече на някой му е омръзнало? да мисли...? да знае "всичко", макар да знае, че не знае всичко, а понякога вижда неща, за които друг не би се сетил? да бъде сам, неразбран и грешноразбран?

все пак - както каза - всичко си вършим просто защото няма как, но не трябва да обръщаме на тия неща толкова мн внимание.. щото, нали, тях ги "познаваме"...