Това не е пиеса! Започвам така въведението, за да предупредя че това не е обичайната пиеса с актьори, в която всички играят някакви роли. моноспектакъл разказващ за душевността на всеки един от нас, за тайните И най-вече за едно място, място, в което сме сами, но то е безценно за нас, по скъпо от всичките пари на света. без начало или край някъде във времето И пространството. Главният герой е просто човека, той няма име защото представлява съвкупност поне малко от всеки един от нас. нещо което едва ли повечето хора биха разбрали.

главният герой, седи по средата на сцената на стола с гръб към публиката

-Къде съм…. Кой съм… какво правя… не знам…. Една стая… четири стени, всичките чевени като кръв .това е моята вселена, за мен това е всичко… всичко… всичко…

изправя се и се ,минава до стола и се обръща към публиката, прожекторите го осветяват

- Повечето хора биха казали това е една стая без съдържание, но аз ще
отвърна за вас може да е просто стая но за мен тя е цялата вселена, може да е празна но за мен тя е приказка в която моята душа живее, нейния дом. Нейното пространство нейната вселена. Мястото където сме винаги сами, величествен дворец на самотата издигната в култ с риск да премине във фетиш и нашето тяло легнало на жертвеника в този храм , не храм а гробница за душата с четири стени и всичките червени.

след като спира да говори той тръгва
към лявата стена и почва да се свлича към земята където сяда говорейки

- може би съдбата , тя е виновна вина в която да повярваме…Или да избягаме? да я прекараме? може би, може би. Самотата не я ли чуствате като най омразното нещо на света като ваша мащеха която ви следва навсякъде, но във същото време самотата е най-близкият ви приятел, приятел във вашия свят свят със четири стени и всичките червени…

- всичко е илюзия, в същност ние не съществуваме, може би просто всичко е фарс и измама , всичко пречупено през призмата на един по особен светоглед. Аз ще кажа погледни навън виж хората виж небето не са ли те прекрасни а ти ще отвърнеш но как да погледна след като няма прозорци?!?
- има прозорци ти не ги виждаш, това не е просто затворено пространство това е душата ти, тя е вселена за нея няма стени няма прозорци има безкрайност. Без ограничение във времето и пространството тя просто е навсякъде една безкрайност съвкупност от всичко всичко

премества се в тъмния ъгъл...

- а извън тази безкрайност? какво има там? има ли въобще отвън? не знам… никога не съм бил там …страх ме е, там е студено и мрачно , мрачно и студено страх ме е, не искам да виждам навън не искам

- Аз седя а ти мълчиш затворен в твоето его . Аз те напускам в безкрая.

мрака го поглъща и той изчезва завинаги

КРАЙ