Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2007 22:37 - Културен шок след полунощ
Автор: plush Категория: Забавление   
Прочетен: 3178 Коментари: 2 Гласове:
0



Или как да разнообразите вечерта, ако някога съвсем случайно ви остане свободно време, за да мислите за това... честно казано това никак не е трудно, защото София е един град, който освен боклук в излишък и претъпкан градски транспорт с умопомрачителни задръствания може да предложи доста интересни занимания. Не знам дали някой се е замислял колко богата е столичната фауна и по конкретно разнообразието на субкултури. От нискобюджетни рейвъри до някакви офис лелки които превземат пиано баровете всяка вечер ,което е явен признак че латиноамериканските сериали не са вече никому интересни.

 

       Били ли сте някога в гей бар? И тук ще попитате “а трябва ли?”. Може би не, но ако се смятате за тъпи, ограничени, от онези който виждаме всеки ден в претъпкания автобус, хора без мнение потънали в безпочвени проблеми , комплексирани и изпълнени с предрасъдаци, тогава давайте смело нататък. И даже не си помислайте да се измъкнете с клишето, че това не се отнася за вас, защото разпети петък е веднъж в годината, а греховете вечни.

 

       Края на седмицата и се чувствам размазан и все пак изтощението не би било пълноценно ако не е придружено от една дълга безсънна нощ. За много хора нощния живот се изчерпва с ялта и червило, но това съвсем не е така. Решавам да обиколя няколко гей бара за да проверя все пак тези митични места, за които се носят легенди, на които и Екатерина Велика би завидяла. Цяла седмица събирам кураж и накрая като един истински Индиана Джоунс се впускам в дебрите на джунглата. И все пак взимам един познат за да не бия много на очи. Кой ходи сам по гей барове...

 

       Часът е 10:30 и се срещаме с Алекс. Отиваме в Опера за да загреем за обиколката която ни очаква. Естествено аз се пребивам няколко пъти в черните огледални стени. Остатъка от престоя ни преминава без инциденти и тръгваме към целта. Първата ни спирка е клуб Сакс. Едно доста интересно място. Първото впечатление е че се намира под земята, както по късно разбрахме, софийските мазета освен за магазинчета и компоти стават и за други дейности.  Сакс като цяло напомня за мазето на баба ми с едната разлика, че във второто освен бъчви вино и кисело зеле няма друго. Слязохме по едни доста стръмни стълби и седнахме на първата свободна маса която успяхме да фиксираме. Обстановката се препокрива с представите за бар като изключим клиентите, които несъмнено някак не биха се вписали в картинката ако така се държат и на улицата. Музиката е разнообразна, но като цяло преобладава диско . Потънали в мисли пред реещия се поглед изниква един огромен аквариум, в които тържествено плуват две рибки...мисълта какво ли са видели тези рибки през своя живот ме отказа от желанието да се преродя в калкан в кърджалийския язовир.

 

       Една голяма водка по натам и вече е време да тръгваме към следващата цел. Тръгваме си като се опитваме да добием изражението колко много ще ни липсва и се отправяме към EXIT, един друг култов гей бар, но не онзи EXIT който всички знаят, а един друг. С удивление забелязваме, че не трябва да се вием по някакви стълби сякаш търсим някаква тайнствена крипта, а е на една врата разстояние.още с влизането забелязваме че е наистина култово, посреща ни много шармантен гей, заведението се пука по шевовете и  е като в баничарница с разликата че мирише на евтин парфюм с примеси на пот. Сядаме и започваме да наблюдаваме странния биологичен вид който съставлява по голямата част от клиентелата на така наречения бардак. Само плюшените завеси липсваха за да бъде пълна идиличната картина взета от някои извратен роман. Точно до нас имаше някакви чичковци, които бяха облечени целите в кожа и силно напомняха на 70те. Толкова бяха напомпани че мускулите им сякаш щяха да разкъсат впитите им потници. Започнаха да се натискат като действието се разгорещи до такава степен, че съдейки по близостта им с нас действието беше в състояние да премине в порно сага. Потресени и вцепенени обърнахме още няколко ей така за отскок, но си дадохме сметката че накрая ще свършим в токсикологията където най-вероятно някоя сестра хипопотам ще ни накара да съжаляваме, че сме там. Истинският шок настъпи, когато в мен изплува желанието да посетя тоалетната. Това фундаментално за човека място представлява стая с размерите на килер, в която имаше такова разнообразие от подивели швестерки, че може да кандидатства за рекорд за най-много жива плът на квадратен милиметър. Краткия ми престой беше изключително образователен. Чувствах се като герой в някой извратен немски филм. На едното огледало кипеше оживена работа по градежа на магистрали или по точно тяхното изшмъркване, но като оставим на страна инфраструктурните проекти присъствах на покъртителен разговор между двама, които най вероятно бяха гей двойка. Докато се гримираха на другото огледало се проведе разговор в детайли за тяхните интимни планове и всичко това на фона на нечовешки стонове, които се носеха от самата тоалетна. Мисля, че това бе повече от достатъчно за да продължим напред.

 

       Вече сме в гей дискотека обстановката не се различава много от предходната. Пак много хора и готина музика, от повечето места единствено мога да кажа че музиката беше наистина добра. Оставяме си дрехите на гардероба, да там имаше и такава екстра изглежда с една крачка по близо до цивилизацията, но нямахме никаква представа какво ще последва. Слизаме към дансинга и се оказва че заведението има рожден ден и има шоу програма, но не каква да е, а с травестити. За момент се замислих дали ще успея да преживея този шок и ужас който несъмнено би оставил дълбока травма в моята непорочна психика. На сцената се подвизава един рус травестит, който пее нещо на Марая Кери, вече свикнали с обстановката си мислим че няма какво да ни изненада. На сцената излиза водещия, нисък с микрофон като оператор в секс телефон, и говори със невъобразимо мазен глас. Въвлечени в тази месомелачка на сцената изникват няколко момчета, които сигурно нямаха повече от 17, облечени само по прашки се впуснаха в невъобразимо перверзен танц като въртяха задници през цялото време. Пред вид педофилския облик, които прие представлението за миг си помислих че сме в Белгия, но се осъзнах и в следващия момент светлините угаснаха и на стълбите над сцената се появи Лили Иванова, или поне нейно копие, което на глас може би я превъзхождаше. крайно време е да счупим мита, че лилито е ненадмината. Изпя великолепно Ветрове след това последва поредния травестит, който съдейки по окосмяването имаше излишни количества тестостерон. Изпя 2 – 3 песни на испански, които в Испания определено не говорят и всичко това на фалцет. Чудех се това ли е всичко, но не беше. На сцената излезе един огромен травестит облечен като монахиня и започна да пее госпел и след него излязоха още 6 травестита монахини окичени с огромни кръстове и един облечен като папата, които се явяваше нещо като диригент. Монахините всички до една бяха с изкрящо червило, а ние съвсем безмълвно се спогледахме, питайки се какво правим там. За мое облекчение не продължи дълго и след това пуснаха няколко хита на мадона, на които Алекс изпадна в екстаз.

 

       На края тръгнахме към последната ни спирка някакво супер забутано заведение на Стамболийски естествено отново под земята, ах не са ли чудни софийските мазета... намерихме го и влязохме съвсем безпроблемно, но гледката вътре просто ни ужаси. Имаше вид на комсомолска забава, а и мебелите бяха май някъде от 1976 с аквариуми по стените, но този път не с екзотични рибки, а с шарани, скумрий, сомове и други видове налични на рибния пазар. не знам дали в менюто рибните специалитети са налични. клиентите бяха като копия на Христо Ботев и Любен Каравелов. И единственото хубаво, което важеше за останалите места, а именно музиката тук беше потресаваща. В цялото заведение имаше една жена на около 40, чийто гърди бяха увиснали до краен предел, а палтото, което беше облякла сякаш беше отговорно за намалялата популация на белите мечки в Сибир. Тя заедно с чичковците се вихреха на най-големият хит на Славка Калчева – Бяла Роза. В цялата бруталистично-апокалиптична картина ние някак не се вписвахме. И съвсем интуитивно излязохме. Съседното заведение беше пак в мазе, така че влязохме и там. След кратък престой несъмнено схванахме, че сме в лесбийски бар, то не бяха гейове, травестити, а и лесбийки нищо, тъкмо сеира да е пълен. Вратата беше някак несъразмерна а и скърцаше. Човек би си помислил, че е в някой от онези барове по уестърните, където вратите скърцат и те гледат лошо. Разлика никаква - вратата скърца, а и те си гледаха така или иначе лошо. Фиксирахме, че посрещача от EXIT се подвизава там, което не ме учуди, допуснах че е гей който се изживява като лесбийка, нали всеки има право на избор... Тук поне се бяха постарали да изглежда на бардак. Завесите си бяха налични, а и музиката беше някак странна. След като една лесбийка явно ме беше взела също за лесбийка, съдейки по това колко усърдно ме сваляше, напуснахме последователките на Сапфо преди да са ни линчували.

 

През цялото време ми направи огромно впечатление, че където и да отидем все едни и същи хора също бяха там. Само при спомена колко много хора имаше на повечето места съм склонен да вярвам, че в България всички са гейове и лесбийки, а понякога и травестити и те все пак са хора. Но някак това компактно общество изглежда въвлечено в някаква ужасяваща конспирация. Всичко свързано с това общество, представено в медиите, изглежда преекспонирано. Но от друга страна тези места са наистина странни. В тях можеш да избягаш от реалността ,защото там понятието време сякаш не съществува, а и самият дух е различен. След тази нощ се променяш, защото си видял че света не се изчерпва в чакане на 72 на спирката в някой вледеняващ февруарски ден. Дори някак добива образа на приказка – разказ която би звучала така :

 

       “Имало едно време някъде по средата на реалността един друг свят. Свят в който бил скрит за хорските очи и не всеки бил достоен. Една приказка, а за някои същински кошмар...Но точно това било царството на различните Онези със странното разбиране за светът, които праволинейните и изпразнени от съдържание хора не могат да разберат и често ги отхвърлят, а най-вероятно просто им завиждат. Те живеят от обратната страна на монетата и малко са онези, които познават тази монета и от двете страни. Точно тези хора са най-странни, от които и да било. Но те знаят най-добре истината, въпреки че не могат да я открият, защото първо трябва да се преборят със самите себе си. Защото винаги има въпроси и никога отговори. Една опасна въртележка на съдбата, пораждаща чувство на обреченост и изходът е един и сякаш задължителен – да се гмурнат в непознатото.

       За тях реалността е безвъзвратно изгубена в бездната на ирреалното и изходът не означава просто край на нещо, а изцяло ново начало. Някои биха разбрали, но повечето ще останат заблудени оковани в робските вериги на своето ежедневие. Може би така е по-добре, а може би не...кой знае, но със сигурност не съм аз.

       Нека поговорим за тези хора които съставляват това толкова екзотично общество. Те са хора водени от едни други закони и сякаш потънали в собственото си лицемерие са забравили за реалността. Както всички останали и те понякога са жалки. Всички са водени от лицемерието и никой не би си представил светът без него”

 

       Може би това е приказката за реалността, за проблемите и за толерантността. И изниква конфронтацията между тях и останалите защото тези две групи хора живеят в два различни свята и моста между тях отдавна е рухнал. Опитват се да си поделят реалността същински карнавал на хаоса, оргия на глупост. Табелката EXIT в тунела свети все по силно и изниква чувството на страх и любопитство. Това е изход от реалното и вход за ирреалното. И все пак избора се прави на гарата а не в тунела. Дали ще си зрител или актьор е личен избор,

 

       След покъртителната нощ, която безспорно беше вълнуваща изпитвах еманация от противоречиви чувства в мен. Разхождайки се вече сам към 6 сутринта срещнах една черна котка. След като в последните 3 дена постоянно срещах такива, които имаха навика да минават пред мен този път реших да спра и да я гледам в очите. Седнах на стълбите а тя ,котката, ме обиколи 7 пъти и сама легна в мен. Само какво нахалство... преди не ми се беше случвало, но съм  си говорил с котката сигурно 2 часа. Уверявам ви, че съм вменяем поне аз мисля така, околните не споделят мнението ми, но след такава нощ изпълнена с гейове лесбийки и травестити и вие ще проговорите с котките и все пак май ме разбираше...



Тагове:   шок,   полунощ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - 00
21.08.2007 00:14
Аз като един задъстен представител на задръстеняците ще кажа евала - ако имаше класация за текст това влиза в топ 3!
цитирай
2. анонимен - :)
14.09.2007 21:26
дори не помня как попаднах на тоя постинг твой, но ми беше интересно. все се каня и аз да направя едно такова пътешествие макар и в дооста по-скромни размери, ама цъ...ъм...а и котката я знам, нахалница нали, не те оставя да мръднеш докато не и писне на нея! ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: plush
Категория: Изкуство
Прочетен: 62618
Постинги: 11
Коментари: 7
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол